2020

Годината е 2020. Светът е връхлетян от Апокалипсиса. Времето е разделно и всеки трябва да избере своя път. Писателят Недялко Славов е в стихията си. Блестящият стилист и дълбок хуманист е верен на себе си – романът е побит като словесен знак в центъра на събитията, които бележат духа на времето ни.

„2020“ е роман за абсурдите в съвременния пандемичен свят. Затворени домове, градове, държави… Защитени и незащитени зони. Страхът и сянката на смъртта витаят в ежедневието. Светът е станал огромен концентрационен лагер, в който човечеството води битка за собственото си оцеляване. На този фон героите от романа на Недялко Славов преследват мечтите си и търсят спасение не само за себе си. Там, на Хълма, където човек не само е жив, но и свободен.
„2020“ е антиутопичен роман, в който страховитaта реалност е изместила утопията.

Стойо Вартоломеев, редактор

Нещо странно се случва с тялото му. Прекосяват го спазматични тръпки. Идат на вълни и ту се усилват, ту чезнат и току го унася на сън. Всъщност това не е сън, а видение. Под клепачите му като силуети се движат колонадата на Съда, площадът, входът на ГУК, дърветата, сградите, минувачите – и всичко, и всички са в бяло.
На площада в стрелкови редици навлизат зоосанитари – и те целите в бяло: с гумирани наметала, със скафандри. Но какво, по дяволите, правят! Та те не идат за кучетата, а за хората!

Из „2020“