Сенки сред виелицата

„Разводи, самоубийства, изневери, предателства – много са миазмите в „гьола за говеда“, а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си.

Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за „модерност“, за „литературност“, тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв – нашата кръв, на виновните за всичко случило се и на стъпканите ни в непрекъснато оказващи се лъжи животи.“
Георги Цанков

„Най-страшният образ е образът на Оня – аз не съм срещал в съвременната литература такова жестоко фокусиране на събитията, връхлетели България след 1944 г., в един образ, в един човек – изплашен, объркан и безпомощен, гонен като животно от бърлога в бърлога, ограбен не само от режима, но и от брат си, мразен не само от обществото, но и от сина си – а и от автора. Това го прави жестоко реалистичен.“
Стефан Цанев

„Неусетно читателят проумява как някои от тежките недостатъци на предишната обществена система като нагаждачество, кариеризъм, конформизъм и се допълват от болестите на новото време – алчност, безскрупулност, политическо въжеиграчество. И ето как се появяват апатията, отчуждението, резигнацията, които като зловреден вирус поразяват социалната тъкан.“
Иван Гранитски

Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на ежедневния вестник „Труд“ (1991 – 2011), когато през по-голямата си част вестникът е с най-големия тираж в страната. Член на Съюза на българските писатели. От 2000 г. е съосновател и председател на Съюза на издателите на всекидневници в България.

Автор е на книгите: „Истина за лично ползване“ (1984 г), „Времето за умиране стига“ (1988 г), пътеписа „Китай в годината на Дракона“ (1989 г.), романа „Страх“ (2001 г.), „Лъжата, Жан, Иван и другите“ (2003 г.), „Лъжата, Жан, Иван и Величеството“ (2004 г.), „Лъжата, Бойко, Георги и разни негодници“ (2011 г.), „Политическа орда“ (2017 г.), „Власт“ (2018 г.), „Сенки сред виелицата“ (2021 г.).

Тошо Тошев е удостоен с орден „Стара планина“ І степен за изключителни заслуги в областта на журналистиката.