Реката

Десет години след изчезването на сестра си Руте продължава да живее с огромната мъка по нея и да ѝ пише писма, за които не е сигурна, че ще стигнат до получателя си. Преследват я и спомените за нерадостното ѝ детство, мъчителните мисли за майката, която е в затвора, за бащата, когото никога не е познавала. И Руте бяга – от града, от работата си, от съпруга си и най-вече от самата себе си. В оставената ѝ в наследство бащина къща тя се сближава с добронамерените си съседи, но истинска близка ѝ става единствено реката. Единствено в нея Руте намира някакво утешение. И дори когато се опитва да започне нов живот със съпруга си, когато поне привидно на хоризонта на трагичния ѝ живот се очертава някаква надежда за ново бъдеще, реката остава символичният образ на сестринската любов. „Реката“ е роман, изпълнен с тъга и – парадоксално – с надежда, роман, написан просто и увлекателно от една млада писателка с голямо бъдеще.