В последния час

Александър Бек е роден на 3 януари 1903 г. в Саратов, Руска империя. Баща му е военен лекар, главен лекар на военната болница. Израства в Саратов. След завършване на средното си образование на 16 г. постъпва в Червената армия. В Гражданската война се бие на източния фронт, където е ранен. Забелязва го главният редактор на дивизионния вестник, който му възлага няколко репортажа.

След войната работи в Московския кожарски завод, като едновременно пише материали за в „Правда“ и „Рабочая Москва“. После става постоянен сътрудник на вестници и участва като литературен критик и рецензент по страниците на „Комсомольская правда“, „Известия“, списание „Новый мир“ и др. Във връзка с това обикаля много места в СССР.

Първата му повест „Курако“ е публикувана през 1939 г. и е посветена на създателя на школата на руските високопещници Михаил Константинович Курако. Увлечен в патоса на първите петилетки в СССР пише много очерци и разкази за различни майстори стоманолеяри и работници. Те са издадени в сборниците „Високопещници“ (1946) и „Тимофей Отвореното сърце“ (1948).

В годините на Великата отечествена война той постъпва в Московското народно опълчение. Участва във военните действия като военен кореспондент до края на войната в Берлин. По това време пише най-известния си роман „Волоколамското шосе“, който е публикуван през 1945 г. Негови продължения са романите „Панфиловци на първа линия“ и „На другия ден“.

През 1956 г. е публикуван романът му „Талант: Животът на Бережков“, разказващ за сложния творчески път на талантливия конструктор и създателя на първия мощен съветски авиомотор Александър Микулин.