Вяра, надежда, любов

Романът „Вяра, надежда, любов“ е повратна точка в литературната кариера на Колийн Маккълоу. Той заема особено, централно място между първите й три романа и огромния петтомен епос „Първият римлянин“. „Вяра, надежда, любов“ е едно странно, но завладяващо четиво, за което трудно се намират думи за сравнение с нещо познато, освен, разбира се, с най-познатата от всички книги…

Няма съмнение, че вярата, надеждата и любовта са трите основни неща, върху които се крепи човешкото същество като нещо различно от животинския биологичен организъм. Но каква е същината на тези чувства, как те се превръщат в онази обединителна спойка, събираща отделните слаби човешки същества в една общност, способна да се противопостави на всяко предизвикателство?

Задавайки си тези въпроси, Колийн Маккълоу не се е поколебала да посегне към най-популярния, но и най-значимия сюжет, в който се тълкува проблемът за вярата, надеждата и любовта – животът на Христос. И резултатът от нейния опит в никакъв случай не е по-слаб от другото голямо предизвикателство към великата книга – „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. И това е така, защото както Булгаков, така и Колийн Маккълоу, напипват може би най-важното противоречие на евангелския сюжет – противоречието между огромната, безграничната любов, която е същността на човека Иисус (Йешуа, Джошуа) и всички онези човешки обстоятелства, които превръщат неговия живот в легенда, а легендата – в средство за утвърждаване на една империя.

Именно механизмът на създаването на легендата е в центъра на „Вяра, надежда, любов“…