Mare nostrum

Когато от време на време Тритона се появяваше във Валенсия, къщовната доня Кристина променяше целия режим на хранене в семейството.

Тоя човек само риба ядеше. И нейната душа на пестелива стопанка потръпваше при мисълта за невероятните цени, които достигаше рибата в едно експортно пристанище.

Животът в този дом, където всичко си течеше мирно и тихо, претърпяваше дълбоки сътресения с идването на доктора. Малко след разсъмване, когато неговите обитатели вкусваха последните трохи от най-сладкия сън, дочувайки в просъница тракането на първите файтони и камбанния звън на първите църковни служби, отекваше грубо блъскане на врати и стълбата заскърцваше под нечии оловни стъпки. Беше Тритона, който изскачаше на улицата, неспособен да издържа повече между четирите стени, щом пукнеше зората. Понесен от течението на утринния живот, той стигаше до пазара и се спираше пред сергиите за цветя, където напливът на жени беше най-голям.

Женските очи се насочваха инстинктивно към него, изпълнени с интерес и боязън. Някои жени се изчервяваха, щом отминеха, представяйки си мимо волята каква щеше да бъде прегръдката на тоя грозен и вълнуващ исполин.
– Може да сплеска бълха върху бицепсите си – казваха моряците от неговото село, като хвалеха твърдостта на мишците му.

По тялото му нямаше никаква мазнина. Под мургавата кожа изпъкваха само твърди сухожилия и издути мускули – една херкулесова плетеница, от която беше отстранена всякаква брънка, непригодна да възпроизвежда сила. Лабарта намираше в него голяма прилика с морските божества. Той беше Нептун, преди да са му побелели косите. Посейдон, какъвто го бяха виждали първите поети на Гърция – с черни къдрави коси, с ощавени от соления вятър черти, къдрава брада с два засукани края, които се бяха образували сякаш от стичането на морската вода. Носът, леко сплескан от един удар, получен на младини, и малките очи, коси и издърпани, придаваха на лицето му азиатска жестокост. Но този израз изчезваше моментално, щом устата се усмихнеше, откривайки гъстите и бляскави зъби, зъби на морски вълк, свикнал да се храни само със солена риба.
Първите дни вървеше из улиците объркан и нерешителен. Боеше се от файтоните, смущаваше го докосването на минувачите по тротоарите. Оплакваше се от движението на една столица на провинция и го смяташе за непоносимо, той, който беше посетил най-големите пристанища на двете полукълба. Накрая поемаше инстинктивно пътя към пристанището, търсейки морето, неговия вечен приятел, който пръв го поздравяваше всяка сутрин, щом отвореше вратата на своята къща там, в Ла Марина.