Ръжено кафе

Станислав Стефанов Сивриев, български писател, е роден в гр. Златоград. Изключен от гимназията в Райково, завършва средното си образование във Велинград, а висше – във Военната академия в София (1948). На 19 години е партизанин във втора родопска бригада (1943-1944), военен комендант на Златоград от началото на септември 1944 година. Участва във Втората световна война и след това до 1958 г. е кадрови офицер. През 60-те години работи като завеждащ литературния отдел на сп. „Български воин“, през 1975 е председател на контролната комисия на СБП. Избира да живее в Боженци и сам реставрира възрожденската си къща. Приживе е автор на 21 книги, многократно преиздавани, сред които „Батальонът с песни се завръща“ – стихове (1952), „Пачка патрони“ – разкази (1957), „С едната истина“ – роман-хроника (1958), „Петко войвода“ – разкази (1959), „Если нужно умереть“ – разкази на руски (1963), „Хората са навсякъде“ – разкази (1963), „Люди повсюду“ – разкази на руски (1966), „Завръщане след бягство“ – разкази (1967), „Светът е стар“ – разкази (1968), „Път към своите“ – разкази (1969), „Дни, които сближават“ – разкази (1971), „…И земята престана да се люлее“ – разкази (1971), „Когато бях офицер“ – военни разкази (1973, 1976), „Върти се, върти се“ – избрани разкази (1974), „Искри от искри“ – есета (1975), „Като печелим – какво губим“ – художествена публицистика (1978), „Словото на Бешков“ – мемоари (1982), „Докато косих ливада“ – есета (1983), „Фронтова дреб“ – военни разкази (1984), „Обичка според ухото“ – разкази (1985) „Ръжено кафе“ – разкази (1985), „До видело“ – разговори с Бешков (1988).