Под игото

„Под игото“ е роман в три части от българския писател Иван Вазов, цялостно публикуван за първи път през 1894 г. и определян като първият пример за този жанр в българската литература.Творбата е най-популярното произведение на автора, както и най-четената и превеждана българска книга.

Романът е написан по време на изгнание на Вазов в Одеса и е пренесен в България с руската дипломатическа поща. Публикуван е от издателство „Т. Ф. Чипев“.

Първата част е публикувана за първи път през 1889 г. в „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина“. През 1890 г., в същия сборник са публикувани и останалите части. През 1894 г. излиза като самостоятелна книга, на английски, „Under the Yoke“, изд. William Heinemann и на български, „Под игото“, изд. „Т. Ф. Чипев“. Българското издание от 1894 г., е с илюстрации на Пиотровски, Обербауер, Митов и Мърквичка и с портрет на Вазов. Първоначално са фотографирани актьорите от театър „Сълза и смях“, след което художниците рисуват персонажите по снимките, като използват и своя почерк. Следващите 3 издания на български (1896 г., 1910 г., 1920 г. – юбилейно), са издадени от Т. Ф. Чипев, с илюстрации на известни художници.

Литературната критика го приема нееднозначно. Романът събира в себе си носталгията за родния град на Вазов и за едно героично време в контраст на „епохата на дребните характери“, настъпила след Освобождението.

„Под игото“ е първият роман в младата българска литература, силно повлиян от френския романтизъм. Заглавието „Под игото“ насочва към историческото време (към османското владичество), а подзаглавието „Из живота на българите в предвечерието на Освобождението“, отново насочва към време на робство, но и на пробуждане, на промяна в мисленето на общността.