Окото

Дончо Цончев е роден на 27.07.1933 г. в гр. Левски. Завършва геология в Софийския университет (1959). Зидар (1951-1953), геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), геолог в Министерството на горите (1966-1968), завеждащ редакция в изд. „Народна младеж“ (1968-1970), зам.-гл. редактор на „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп. „Съвременник“, директор на сп. „Лов и риболов“ (от 1989), основател и директор на в. „Наслука“ (от 1991). Публикува в периодиката от 1956 г. Неговите герои – спортисти, геолози, рибари, ловци, работници – са свързани пряко с начина му на живот. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, по-важните от които са: „Мъже без вратовръзки“ (1966), „Роман на колелета“ (1970; 1974), „Червени слонове“ (1970), „Опасни типове“ (1971), „Почти любовна история“ (1972), „Принцовете“ (1976; 1991), „Ако можехме да ги чуем“ (1977), „Окото“ (1977), „Звезден прах“ (1981), „Къщата на песните“ (1985), романовата трилогия „Жълтата къща“ (1982-1986), „Дневникът на един геолог“ (1989), „Циганинът“ (1991), „Ние, децата на голямата лъжа“ (1992) и др.