Огненият ангел

В преломните епохи, по израза на В. Брюсов, „разрухата създава токове на нови сили“, новото подема ожесточена схватка със старото, привично делничното се пропуква и настъпват „минутите съдбовни“, за които така проникновено бе писал Ф. Тютчев. XVI век в Германия е безспорно такава драматична епоха и Брюсов неведнъж е претворявал това време на конфликти и копнежи в своята поезия, на която дължи и световната си известност. Романът „Огненият ангел“ обаче разкрива убедително таланта му и на белетрист, на блестящ литератор, съчетал в едно размаха на познанието и искрата на прозрението. Това е разказ за търсенията, нерядко тъждествени на лутания, за чувствата, противоречията и мечтите на хората от онази епоха, за една трагична и страшна любов, за тъгата на фаустовците и за иронията на мефистофелевците… Върховното мисловно-емоционално напрежение, отчетливостта на образите, безупречната композиция напомнят гравюрите на Дюрер или може би по-точно рисунките на Холбайн, чиято конкретност и зримост са само подстъпи към една дълбока и сложна философия, обогатяваща всеки, който влезе в досег с нея. И както посочва А. Бели, „Огненият ангел“ ще остане „завинаги образец на висока литература за неголемия кръг на истинските ценители на изящното“.