Нощен ездач

Още в 1924 година, преди Робърт Пен Уорън да е завършил учението си в университета Вандербилт (Нашвил, Тенеси), младият тогава поет Алън Тейт изрича пред също така младия критик Доналд Дейвидсън (сетне и тримата се обединяват около прочутото списание „Фюджитив“, т.е. „Беглец“, което ще стане духовен център на т.нар. „нова критика“ в САЩ) следните пророчески думи: „Пен Уорън е очебийно по-талантлив от всички нас. Наблюдавай го – отсега нататък творчеството му ще се отличава с нещо, което никой от нашия кръг няма да постигне – сила“. Тогава въпросното лице е само на 19 години. Ще изтече много вода и чак през 1988 г., сиреч едва в наше време, Робърт Пен Уорън ще отстъпи мястото си на пръв поет – лауреат на Съединените щати, на поета Ричард Уилбър.

Изцяло южняшки по своята вътрешна природа, сантиментално и фатално белязани от историческата съдба на този противоречив регион, зареден с толкова много страдание и възвишени надежди, угризения и страстен повик за опазване на човечното у човека, групата „бегълци“ около сп. „Фюджитив“ ще се втурне с цялата искреност на чувствата, на която са способни, към една идея, колкото социално осъдена, толкова и антично присъща на честния, още непредубеден творец: традиционната взаимовръзка между човека и земята. Навярно тъкмо затова те ще бъдат наречени „аграрници“. Очевидно повлияни от идеите на Т. С. Елиът, те дълбоко ще преживяват ужасяващата мисъл, че губят всякаква вяра в стойностите на модерния свят; необходимостта от ръководна сила за действие ще ги накара да се обърнат към традицията и към една обединяваща система от митове. Тъй като съвременното индустриализиране на живота, но заедно с това и на човешката мисъл, рязко се отграничава от традиционните ценности, за тях не остава нищо друго, освен да се върнат, за да ги преутвърдят наново, към принципите и взаимоотношенията, които са определяли стойностната система на Юга отпреди Гражданската война – не толкова като арена на расови противоречия, колкото като идилична картина на някаква нова и възвишена „Аркадия“. Аграрниците, а сред тях и Робърт Пен Уорън в своята младост, ще изпитват мъчителната нужда да възстановяват нарушената от промишлената държава връзка между Човек и Природа. В своите съчинения „новите критици“ не крият зависимостта на литературните си анализи от историческите и етични традиции, разглеждани от една специфично южняшка гледна точка. Това е позиция, която възприема общественото устройство като основаващо се на класическите разбирания за властта, като система от ценности и преклонение пред разума, наново изведени, формулирани и противопоставени на конкурентните агресивни стандарти на Севера. В критичните си анализи споменатият вече Алън Тейт все пак допуска и един компромис (какъвто ще направи и Робърт Пен Уорън) – известно примиряване между изискванията на съвременното, новото, с повелите на традиционния формален порядък. При това в традицията той иска да види не онова, което модернистите (т.е. критиците от Севера) свързват с южняшкия консерватизъм, а положителното начало, морално противопоставящо се на утилитарния материализъм.