Нерон

„Нерон“ е книга, в която в една достъпна за читателя форма се възпроизвежда картината на историческите събития в Римската империя от втората половина на I век пр.н.е. до седемдесетте години от новата ера. Това е драматично време, през което става преходът от република към империя. Въвеждайки ни в главната тема на своя разказ, авторът умело ни запознава с епохата и нейните съдници. Годините на управление на Август, Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон. Период на ужасяващи събития, осъществени от венценосни престъпници. В книгата се описват дните на Нерон от момента на неговото раждане до смъртта му. Както в повечето от книгите на Кравчук „Нерон“ не е фабулно четиво, измислено и обогатено от таланта на писателя. Това е произведение, построено върху богат документален материал, към който не се налагат никакви добавки или промени от сюжетно естество.

„Това е една историческа книга, написана на основата на огромен исторически материал, събран от автора. Същевременно това е, както се казва, една книга за четене и при това не само интересна, но и прекрасна. В цялото свое произведение авторът е успял да запази така неуловимо обективния тон, който звучи като добре изпълнена музикална партитура. Историческите факти са предадени с изключително умение, без да се нарушава спокойният тон нито за момент. Авторът избягва да издава присъда за героите и събитията. Нека читателят сам направи това въз основа на всичко, което е казано.“

Това е откъс от рецензия за книгата „Нерон“ на големия полски писател-класик Ярослав Ивашкевич, лауреат на международна Ленинска награда и на международната награда за поезия „Христо Ботев“.

Цялата натуралистична страна на епохата е представена без блясък, но затова пък с изключителна пластичност и пространственост, всичко това напомня живописно платно.

… Една от хубавите глави на „Нерон“ е точното описание на смъртта на Агрипина и може би то нямаше да бъде толкова ефектно, ако не бе придружено с пълното и, бих казал, имащо три измерения описание на Путеоли, Бая и Баули. Когато виждаме това ужасно престъпление на Нерон, подлостта на неговите приближени и преторианци в този кървав двор, заобиколени от божествено красивия пейзаж… контрастът става по-силен, независимо че авторът не ни го натрапва.

Навсякъде чувствуваме историческата истина, разбира се, в такава форма, каквато е достигнала до наши дни. Тук няма нищо общо със стилизацията, а хората навсякъде са описани от Кравчук като истински, които, странно защо, напомнят на някои хора от днешния или вчерашния ден.

Писателят не страни от анекдота, от забавните подробности, от цветния разказ – такъв е примерът с разказа за прекрасната Друзила, с който започва книгата.