Мъченик

Мигел де Унамуно и Хуго (Miguel de Unamuno y Jugo, 29.09.1864, град Билбао -31.12.1936, град Саламанка) е испански католически философ, романист, новелист, драматург, поет, филолог, общественик, най-изтъкнатата фигура на „поколението от 89-та година“. Роден в баския град Билбао в семейството на търговец – баск. Доктор по философия в Мадридския университет (1884). Преподава латински в средни училища в родния си град и започва да се занимава с журналистика. Преподавател (завеждащ катедрата по гръцка филология и професор по гръцки език и литература) (1891) и ректор (1901-1914) на университета в Саламанка. За редица статии и памфлети е изгонен от страната по време на режима на Примо де Ривера – пребивава на Канарските острови и Франция (1924-1930). Депутат в Кортесите по време на Републиката (1931-19132). Председател на Висшия национален съвет по култура, депутат в конституционното събрание, почетен гражданин. Подписва протеста срещу масовите репресии след потушаването на Астурийското въстание. Отначало се застъпва за франкистите, но по-късно се обявява срещу тях, произнася и публична реч в университета: „Вие можете да победите, но не можете да убедите..“. Уволнен от поста ректор на университета в Саламанка и поставен на практика под домашен арест. Умира на 72 г. в резултат на пълна духовна изолация. Лириката му е философска и патриотична. Автор на десет поетични сборника, първият от които „Стихове“ се появява през 1907 г., последван от „Броеница от сонети“ (1911), „Ритми на душата“ (1923), „Романсеро на изгнанието“ (1928), „Кансонеро“ (1953, посмъртно), романа „Мир по време на война“ (1897), както и на „За трагичното чувство за живота у хората и у народите“ (1913), „Агонията на християнството“ (1924), „Животът на Дон Кихот и Санчо“ (1905), „Леля Тула“ (1921), „Моята религия“ и др.