Мопра; Орас

„Мопра“ е феминистки манифест. Жорж Санд защитава правото на жените да получат образование, да се омъжват по своя воля и по любов.

Жорж Санд започва да пише романа „Мопра“ през 1835 г. след раздялата си с Мюсе и го завършва през 1837 г. Действието се развива във втората половина на XVIII в. сред романтичен декор, в който се извисяват мрачните кули на Рош-Мопра. Романа можем да четем като приключенски и рицарски, в който има битки, крепости, подземия, мъчения. Но той е и любовен, и семейна сага, и възпитателен роман за израстването, повлиян от идеите на Жан-Жак Русо, че човек подлежи на превъзпитание.

„Мопра“ е феминистки манифест. Жорж Санд защитава правото на жените да получат образование, да се омъжват по своя воля и по любов. Историята е разказана под формата на изповед на Бернар Мопра. Бернар Мопра загубва родителите си на седем години. Отглежда го злият му чичо Тристан Мопра заедно с грубите си братя. Чичовците са покварени злодеи. Благородник, пропит от родово високомерие, жертва на жесток род, който го е лишил от образование и го е включил в разбойническата си шайка, героят е воден предимно от първичните си инстинкти.
Подвластен на първичните си инстинкти, които не се е научил да овладява, измъчван от своята недодяланост, младият Бернар не престава да оскърбява достойнството на любимата жена. В естетиката на рицарските любовни романи героят е подложен на изпитания. За да заслужи любимата, за да спечели сърцето й, той не трябва да се пребори с някой съперник, а да превъзмогне самия себе си.

В крайна сметка Бернар приема духа и ценностите на социалния ред, и се интегрира добре в обществото. Изпитанията, през които преминава, биват възнаградени, и чрез силата на любовта той успява да преодолее омразата в сърцето си. Жорж Санд въплътява в главната героиня Едме идеала си за жена – силна, интелигентна и смела. Едме и Бернар се срещат на 17 години. Те са далечни братовчеди. По време на лов конят на Едме не й се подчинява, тя се загубва в гората и попада в плен на чичовците, които подтикват Бернар да я изнасили, за да покаже, че е мъж, но тя успява да го укроти и да го убеди да избягат заедно. Бернар намира убежище у бащата на Едме, който го приема като свой син. За да й се хареса, той решава да се образова, надявайки се, че тя ще се съгласи да се омъжи за него. Заминава за Америка с армията на Лафайет, където остава шест години. След завръщането си повторно иска ръката й, но тя пак отказва въпреки клетвата, която му е дала да не принадлежи на никого, преди да бъде негова. Едме е ранена по време на лов. Бернар е заподозрян и хвърлен в затвора в Шатър, където днес се намира музеят на Жорж Санд. Едме се застъпва за него и след като е разкрит истинският виновник, тя решава, че Бернар е достоен за нея. Оженват се и живеят щастливо според разбиранията си за християнско семейство, споено от взаимното уважение между съпрузите, от любов и вярност.