Маминото детенце

„На тоя свят съществуват голямо множество чудни и непостижими личности. Гледаш ги – няма нищо, …, анализираш ги – не намираш нищо, но сляпото щастие се търкаля над тях, пияната съдбина пръска между тях своите дарове и награждава ги с изобилие, …. Чудно! Един от тия щастливи или случайни херои е бил и Нено чорбаджи.“ Живели Нено и Неновица в материално изобилие и охолство, и духовна пустота и бедност. Родил им се Никола. Израснал в среда на егоизъм, безхаберие и безделие. В него не били възпитавани изконни ценности, а господарско самочувствие и презрение. Дали упадъкът е неизбежен или обществото създава удобна среда за духовно обеднелите чорбаджии?

Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец“, „Желание“ и „Пастир“. Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода“, „Стоян“ и „Сирото семейство“. През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце“, „Хубава си, моя горо…“ и „Българи от старо време“.