Корабът на мъртвите

История на един американски моряк

Песен на един американски моряк

Момиче скръбно, не ридай,

ти чакай ме, ще дойда, знай,

в прекрасния Ню Орлеан,

в любимата Луизиана.

Удавил съм се, мислиш – край.

Не ще ме чакаш ти безкрай

в прекрасния Ню Орлеан,

в любимата Луизиана.

Не съм удавник, не ридай,

с мъртвешки кораб плавам, знай,

далеч от милия Ню Орлеан,

далеч от милата Луизиана.

С парахода „Тускалуза“ бяхме превозили пълен корабен товар памук от Ню Орлеан до Антверпен.

Той беше екстра кораб. Проклет да съм, ако не е вярно. First rate steamer, параход първа класа, made in USA. От Ню Орлеан. О, ти слънчев, засмян Ню Орлеан, тъй различен от вкиснатите градове на замръзналите пуритани и вкочанясалите търговци на басма от Севера! А какви чудесни каюти за екипажа! Най-после се е намерил корабостроител, осенен от революционната мисъл, че екипажът се състои и от хора, а не само от ръце. Всичко чисто и приветливо. Баня, чисто бельо и навсякъде мрежи против москити. И винаги чисти чинии, лъснати ножове, вилици и лъжици. И негърски момчета, които нямат друга работа, освен да поддържат чистота в кубриците, за да бъде екипажът здрав и в добро настроение. Компанията най-сетне бе открила, че един добре настроен екипаж по-добре си плаща разноските, отколкото някой занемарен.

Втори офицер ли? No, Sir[1]. Аз не бях втори офицер на това корито. Бях просто палубен работник, съвсем скромен работник. Вижте, господине, матроси едва ли има още, пък и никак не ги търсят. Такъв един модерен товарен кораб не е вече само кораб. Той е една плаваща машина. А че една машина има нужда да я обслужват матроси, сигурно и сам вие не вярвате, колкото и да не разбирате от кораби. Тя се нуждае колкото от работници, толкова и от инженери. Дори и скипърът, капитанът, днес е само инженер. И самият старши матрос, който стои на руля и най-дълго време се смяташе за моряк, сега е само един машинист, нищо повече. Цялата му работа е да освобождава лоста, който върти кормилния механизъм. Времето на романтичните морски истории отдавна е минало. И аз съм на мнение, че то никога не е съществувало. Най-малко на платноходите. Такава романтика е имало само във фантазията на съчинителите на морски истории. Лъжливите истории за морски приключения са примамвали не един примерен младеж и са го въвличали в живот и обстановка, гдето той пропада физически и душевно, понеже не е донесъл със себе си нищо друго, освен детската си вяра в почтеността и любовта към истината у писачите на тия истории. За капитани и кормчии може някога да е съществувала романтика, но за екипажа – никога. Романтиката на екипажа винаги е била само една: нечовешки тежък труд и животинско третиране. Капитани и кормчии са герои на опери, романи и балади. Никога не е била пята песен за моряка, който върши работата. Такава песен щеше да бъде премного брутална, за да буди възхищението на онези, които биха искали да я пеят