Изкуството да се разделяме

Вениамин Александрович Каверин е псевдоним на руския писател, прозаик, драматург, киносценарист Вениамин Александрович Зилбер. Каверин е роден на 19 април (6 април ст.ст.) 1902 г. в Псков. Завършва гимназия в Москва, учи арабистика в Института за чуждестранни езици в Петроград. През 1929 г. защитава кандидатска дисертация в Института по история на изкуството. Дисертацията е издадена като книга под заглавието „Барон Брамбеус. История Осипа Сенковского, журналиста, редактора Библиотеки для чтения“. Най-големият му брат Лев е учен микробиолог, имунолог, академик, сред създателите на вирусната теория за рака.

Първите литературни изяви на Вениамин Каверин са през 20-те години на ХХ в. в сборниците на групата „Серапионови братя“. По време на войната писателят е военен кореспондент на ТАСС и в. „Известия“. По своя молба е изпратен да отрази ежедневието на летците, моряците и подводничарите от Северния флот. Това му помага много при написването на втория том на книгата „Двамата капитани“. За нея през 1946 г. Каверин получава Сталинска награда. Други негови произведения са: трилогията „Отворена книга“- за целите на науката, за характера на учения, за развитието на микробиологията – вдъхновена от живота и делото на микробиложката Зинаида Ермолева и нейният съпруг и брат на Каверин Лев Зилбер; повестта „Косият дъжд“; биографичната трилогия „Осветените прозорци“. На 70 години написва най-добрата си книга – „Пред огледалото“, представяща задълбочен и проникновен роман за любовта.