Избрани произведения в три тома. Том 2

Кристиан Йохан Хайнрих Хайне, роден като Хари Хайне е сред най-значимите немски поети на XIX век. Освен поезия създава и много публицистични и сатирични творби.

През декември 1821 г. Хайне публикува в Берлин първата си книга „Стихове“. През 1824 г. излиза стихосбирката с 33 стихотворения, сред които е и най-известното му стихотворение „Лорелай“ (1823). През същата година прекосява пеш планината Харц и във Ваймар посещава Йохан Волфганг фон Гьоте, когото високо цени. На въпроса на застаряващия Олимпиец: „Какво пишете? “ Хайне отвръща „Един нов Фауст“ – това слага край на отношенията им.

През 1825 г. Хайне завършва успешно следването си и получава докторска титла по право. По същото време решава да приеме протестантството, за да си осигури гражданско поприще. Това е необходимо поради съществуващите ограничения за евреите. В много случаи им е забранено да се занимават с определени професии, сред които преподаването в университет, което е голямата амбиция на Хайне. Както сам казва за свое оправдание, покръстването му е било „билетът за приемане в европейската култура“.

Болният Хайнрих Хайне, 1851 г.
Тогава Хайне публикува своята „Книга на песните“ (1827), която му донася огромна популярност, но малко пари. Поетът тръгва да странства из Германия, в Мюнхен напразно се опитва да получи място в университета. Неспокойният дух на вече болния (от сифилис) поет го отвежда в Лондон и Италия, а през май 1831 г. вече е в Париж. Там се сближава с ‎Пиер Беранже, Жорж Санд, Виктор Юго, Балзак и др. и започва да публикува остросатирични политически стихотворения и статии срещу деспотизма в родината му. През 1835 г. пруският парламент забранява творчеството му и – изправен пред материални затруднения – Хайне приема отпуснатата му от френското правителство „Почетна пенсия за германски политически емигранти“.