Избрани произведения в три тома. Том 1-3

Човекът амфибия; Изобретенията на професор Вагнер; Вечният хляб; Златната планина; Главата на професор Дауел; Човекът, който намери своето лице; Островът на изчезналите кораби; Владетелят на света; Скок в нищото

Александър Романович Беля̀ев е руски съветски писател на научна фантастика.

Роден е в Смоленск. Учи в местната духовна семинария и след това в Демидовския юридически лицей в Ярославъл.

След завършването си работи като служител в родния си град, като освен това пише рецензии за пиеси в местните вестници. Първата му публикация на художествено произведение е детската пиеса „Баба Мойра“ (1914), когато той за пръв път се опитва да работи като режисьор. Дълго време не може да работи, защото заболява от костна туберкулоза. Оздравява, занимава се с различни неща в Смоленск и през 1923 г. се преселва в Москва, където работи в пощите и в министерство на просветата.

През 1925 г. излиза разказът му „Главата на професор Доуел“ („Голова профессора Доуэля“), който по-късно е издаден като роман. След този момент той става популярен като писател на научна фантастика. Произведенията му, които излизат през следващите години, играят важна роля за формирането на съветската традиция във фантастиката. През този период той издава основно кратки произведения – повести и разкази. По-късните му произведения не са толкова популярни, защото в тях се усеща силен политически акцент. Това се дължи на политическото положение в СССР в този период.

В своите книги Беляев разглежда множество технически постижения, които са били невъзможни в неговото време: изкуствен спътник около земята („Звездата КЕЦ“); подводни градове („Подводните земеделци“); трансплантация на човешки мозък в главата на слон („Хойти тойти“). Също така Беляев обича и още по-фантастични фабули: изчезването на гравитацията на земята („Над бездната“); изчезването на въздуха на земята („Продавач на въздух“); младеж който се научава да лети („Ариел“); младеж, който след хирургия може да живее под вода („Човекът амфибия“); изобретател опитващ се да завладее света чрез машина за управляване на съзнание („Борба в ефира“); място в океана в което течението събира различни кораби от столетия, където се заражда странна цивилизация („Островът на изгубените кораби“).