За кого ще гласува сеньор Кайо?

Мигел Делибес е испански журналист, редактор и писател на произведения в жанра драма, исторически роман, пътепис и документалистика. Един от най-значимите писатели в испанската литература след Гражданската война, удостоен с множество награди. Мигел Делибес Сетиен е роден на 17 октомври 1920 г. във Валядолид, Испания. Той е третото от осем деца в сейството на учител и директор на общински търговски колеж. Учи в художествено училище. През 1938 г., по време на гражданската война, за да се избегне насилствена мобилизация на фронта, постъпва във флота. Като доброволец служи в крайцера „Canarias“, който извършва операции в района на Майорка. Войната обаче ще го засегне силно и ще фигурира после в творбите му. През 1939 г., в края на войната, той се завръща в родния си град и учи в Търговското училище. След това започва да учи право, а после учи в Училището по изкуства и занаяти във Валядолид, което му помага да подобри артистичните си умения. През 1941 г. започва работа като карикатурист и колумнист, а по-късно и като журналист във вестник „El Norte de Castilla“ във Валядолид. През 1942 г. получава диплома по търговия от Школата за висши търговски изследвания в Билбао. На следващата година получава катедра по търговско право и започва да преподава в Търговското училище във Валядолид. На 23 април 1946 г. се жени за Анхелес де Кастро. Има седем деца – Мигел, Ангелес, Герман, Елиса, Хуан, Адолфо, Камино. След женитбата се насочва към писателската си кариера. Първият му роман „La sombra del ciprés es alargada“ (Сянката на кипариса е дълга) е издаден през 1948 г. Той е високо оценен от критиката и получава наградата „Надал“. През 1950 г., след епидемия от туберкулоза, е издаден романът му „Пътят“, в който историята е за дете, което изминава пътя на откриването на живота и опита, изправено пред заплахата да напусне провинцията и да отиде в града. Творбата представлява окончателното посвещение на Делибес в следвоенния испански разказ. През 1963 г. книгата е екранизирана от режисьорката Ана Марискал. През 1952 г. става заместник-редактор на вестник „El Norte de Castilla“, а през 1958 г. негов директор. Остава на поста до 1963 г. когато напуска зареди разногласия с министъра на информацията и туризма. Въпреки сблъсъците с цензурата като ръководител на вестника, успява всяка година да издава по една книга, а 60-те години са най.успешния му период. През 1964 г. в продължение на шест месеца е гост-професор в катедрата по чужди езици и литература в университета на Мериленд. След завръщането си пише и публикува през 1968 г. романа „Пет часа с Марио“, смятан за негов шедьовър. Историята е за една жена, която цяла нощ бди над трупа на съпруга си, докато изпълнява монолог, пълен със спомени за него. На 1 февруари 1973 г. е избран за член на Кралската испанска академия. През същата година е избран за член на Испанското общество на Америка. Голям познавач на фауната и флората на своята географска среда, запален по лова и селския свят, той е знаел как да улови в своите произведения всичко, свързано с Кастилия и лова от гледна точка на градски човек, но който не е загубил връзка с това света. На 22 ноември 1974 г. съпругата му Анхелес де Кастро почива на 50-годишна възраст, което дълбоко бележи писателя до края на живота му. На 7 май 1990 г. е удостоен с почетната степен „доктор хонорис кауза“ от университета в Саарланд (Германия). На 30 май 1991 г. получава Националната награда за испанска литература за цялостното му творчество. През 1993 г. е удостоен с наградата „Мигел де Сервантес“. Последният му роман „El hereje“ (Еретикът) от 1998 г. получава националната награда за литература и бележи края на писателската му кариера.