За жените и солта

Написан в традицията на най-добрите латиноамерикански автори като Исабел Алиенде, „За жените и солта“ преплита историческите събития с личния избор и поставя важни въпроси: за семейните тайни и за случайността, на която сме подвластни всички.

Романът на Габриела Гарсия говори с гласовете на жените от миналото и настоящето, баби, майки, дъщери, кубинки, салвадорки… Жени, прекосяващи граници, за да дадат шанс за по-добър живот на децата си. Жени, носещи по кожата си спомена за любов, предателства и болка, и усещащи по устните си вкуса на солта от сълзите си – вкуса на морето…

Куба, 1870 г.
В бунтовно за острова време Мария-Исабел е единствената жена, работеща заедно с мъжете в една от тютюневите фабрики. Тя се влюбва в мъжа, който чете на глас на работниците, а думите му посяват в сърцата им копнежа за свобода, равенство и справедливост.

В наши дни в Маями.
Оплетена в паяжината на наркотичната зависимост, Джанет се бори с несигурността коя е и къде е мястото ѝ в този свят. В живота ѝ случайно се появява малко момиче, чиято майка е арестувана от имиграционните. Самата Джанет е дъщеря на кубински имигранти, но не познава добре историята на семейството си.

От края на XIX век през революцията на Кастро до днес, когато Куба се опитва да намери новото си лице, а американската мечта все още привлича отчаяните хора към своите брегове, „За жените и солта“ ни прави част от съдбата на няколко поколения.
„Ние сме силата. Ние сме повече от това, което вярваме, че сме.“
Из книгата