Забрави, че съществувам!

Николай Данов Цанкарски е роден на 11 октомври 1944 г. в с. Шумнене, Тетевенско, сега квартал на гр. Ябланица, Ловешка област. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Дълги години работи като фотожурналист, журналист и редактор в столични вестници и списания: от 1969 до 1983 – във в. „Транспортен глас“, от 1983 до 1991 г. – във в. „Антени“ и сп. „Антени“. Стиховете му са превеждани на испански и португалски език. Автор на книгите: „Врата без никой“ (стихове, 1992), „Черната роза“ (стихове, 1994), „Забрави, че съществувам! “ (стихове, 1995), „Светъл кръст“ (стихове, 1995), „Повече от любов“ (стихове, 1996), „Невинен като грях“ (стихове, 1996), „Обич след възкръсване“ (стихове, 1997), „Спомен от звезда“ (стихове, 1997), „Седем цвята от дъгата“ (интервюта с поетите Елисавета Багряна, Дамян П. Дамянов, Христо Фотев, Ваня Петкова, Миряна Башева, с актрисата Виолета Гиндева и с художникът Георги Павлов – Павлето, 1997), „Нощи без име“ (стихове, 1998), „Синя сълза“ (стихове, 1998), „Бисерница“ (стихове, 1998), „Глас от рая“ (стихове, 1999), „Шумнене, съхранено минало“ (краеведческа, 2000, второ преработено и допълнено издание, 2009), „Жена, в олтара на небето“ (стихове, 2001), „Златна орис“ (стихове, 2009), „Златна Панега – Божествената река“ (пътепис, 2010), „Съевата пещера – чудо на чудесата“ (пътепис, 2010; второ преработено и допълнено издание, 2014), „Гложенският манастир – замъкът на светеца“ (2011), „Съевата пещера – чудо на чудесата! “ (2014), „Паницово – земя на белия конник“ (краеведческа, 2014), „Прашинка жива от всемира. Избрани стихотворения“ (2014), „Бялата цигулка“ (стихове, 2015), „Светулки“ (четиристишия, 2016). По стихове на Николай Цанкарски композиторът Александър Видлишки е написал 22 песни. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Удостояван е с първи и други награди за поезия в Национални литературни конкурси. Носител е на златен медал „Климент Охридски“.