Жорж Санд

Защо Жорж Санд? Духовните приятелства възникват верижно, чрез срещи, така, както и сърдечните. Чрез приятел, от когото се възхищаваме, опознаваме неговите приятели и те започват да ни се нравят поради общите черти, които имат с него. С Жорж Санд се сближих чрез Марсел Пруст и Ален. Първите сериозни книги, дадени на Марсел Пруст от майка му и баба му, са романите на Жорж Санд. Когато е болен, те му четат на глас „Малката Фадет“ или „Подхвърленият Франсоа“. По-късно, когато става сам добър познавач на стила, той споделя вкуса им към тази гладка и сочна проза, от която, както от романите на Толстой, „лъха всякога доброта и нравствена изтънченост“. Ален говори с почит за Жорж Санд. „Тази велика жена“ казва той, а от тона му се разбира, че в неговите очи тази велика жена е един велик мъж. Добавете към тези двама поръчители и големите писатели, нейни съвременници. Припомнете си, че тя е вдъхновявала Шопен и Мюсе; че Делакроа има ателие в дома й; че Балзак идва да поиска от „другарката Жорж Санд“ сюжет за една от своите най-хубави книги, – „Беатриса“; че Флобер я нарича „скъпи маестро“ и се разплаква, когато узнава за смъртта й; че Достоевски вижда в нейно лице писател, „почти неповторим по силата на ума и дарбата си“; и ще разберете защо пожелах да изуча тази жена, която е била приживе една духовна сила, а днес почти не я четат.

„Почти не я четат ли? – казват някои. – Защото не е за четене! “ Каква заблуда! Някои от романите й, писани „за да изплати сметката на хлебаря“, не струват. Вярно е, но отворете „История на моя живот“, „Кореспонденцията“, „Писма на един пътешественик“, „Личните дневници“. Там тя се равнява с най-добрите. А кой автор е бил някога така плодовит по инвенция? Тя е „гласът на жената във време, когато жената мълчи“. Говори за музиката с умението на Стендал и много по-добре от Балзак или Юго. Описва живота на френските селяни с идилично и епично величие. Чувствува и изразява една искрена любов към народа много време преди всеобщото гласоподаване да наложи това отношение. „Аз не съм – казва тя – от търпеливите души, които възприемат спокойно несправедливостта“. В „Лелия“ тя зачеква първа проблемите на чувствения живот, които едва днес започват да се разглеждат откровено. И най-после, в своите най-добри дни, тя самата е роман и началото на „Консуело“ си остава един от най-добре водените разкази в нашата литература.