Жерминал

Експлоатацията на човек от човека, хилядите лица на ежедневното насилие, неволите на един живот, в който е забранено дори да се надяваш – така в романа „Жерминал“ (1885 г.) Емил Зола рисува трагичната картина на условията, в които живеят и работят миньорите в едно френско село през XIX век. Прочут със своето открито писмо „Аз обвинявам“ във връзка с аферата „Драйфус“, писателят с пламенна съпричастност разкрива в този изключителен роман социалните проблеми и противоречията на индустриалното общество. Зола слиза в земните недра заедно със своите миньори, за да разкаже историята на първата стачка в едно общество, което все още е сляпо пред предизвикателствата на новата епоха.

Емил Зола, основател и най-виден представител на натурализма, е роден на 2 април 1840 г. в Париж. Прекарва детството и юношеството си в Екс ан Прованс, където баща му работи като инженер. Преждевременната смърт на баща му го принуждава да прекрати учението и да започне да работи, за да се прехранва. През 1862 г. постъпва в издателство „Ашет“ и това му дава възможност да опознае писателските среди в Париж. Започва журналистическа дейност и сътрудничи на различни френски вестници и списания. Първият значим роман на Зола, „Тереза Ракен“, излиза от печат през 1867 г. и е определен като начало на ново литературно направление – натурализма. Изучавайки творчеството на Флобер и Балзак, както и теорията на Дарвин, писателят стига до заключението, че художествената литература трябва да пресъздава живота такъв, какъвто е, т.е. натуралистично. В периода 1870-1893 г. Емил Зола създава белетристичния цикъл „Ругон-Макарови“, който включва 20 романа, сред които „Вертеп“, „Нана“, смятаният за върховно постижение „Жерминал“, „Човекът звяр“, „Пари“ и „Разгром“. В тях описва героите и средата с изключителен реализъм, разобличава лицемерието и низостта на френската буржоазия и това често предизвиква скандал и ожесточени критики от страна на консервативните и морализаторски среди.