Дики царят

Франсоаз Мале-Жорис е фламандка по произход, живее и твори във Франция, където се ползва с голяма популярност. Не по-малка е известността й в нейната родна Белгия. На български език са преведени творбите й „Книжната къща“, „Алегра“, „Любовната мъка и още нещо“.

С романа си „Дики царят“ остава в кръга на социалната проблематика, насочва се конкретно към проблемите на младежката масова култура в сферата на естрадната и попмузиката. Но кой е Дики царят? „Архангелът на песента, който пее за любовта“ – гласят афишите; „Раят – това си ти“ – скандират хилядите почитатели; „Ангел на посредствеността“ – тръби булевардният печат. Руси коси, посипани със сребриста пудра, бял смокинг с пайети, ангелско лице – това е Дики царят или Фредерик Роа, син на провинциалната търговка, който, едва появил се на сцената, изтръгва от цялата зала вик, подобен на молитва. Тайнството се извършва и читателят е поканен да участва в свещената церемония на шоу-бизнеса. Пред нас се повдига завесата на жесток, лишен от морал свят, свят на печалбите, в който дори идолът става жертва на една неумолима логика – изваден от низините, издигнат от върха и отново захвърлен в най-голямата нищета – духовната, равносилна на смърт. Идеята за бездуховността на това общество е измерението, което придава социална плътност и осмисля увлекателното повествование на Франсоаз Мале-Жорис.