Вицекралете; Семейство Малаволя

ХУДОЖНИЦИ НА ГОРЧИВАТА ИСТИНА

Читателят има право на обяснение: какво е позволило на издателите да включват двама автори в един том? Тъй тясно ли е свързано творчеството на двамата сицилиански писатели?

Трудно е днес да си представим Сицилия от миналия век. Бедна страна, почти пустиня, сякаш къс от Африка. . . Подтискащ остров, останал насаме със своята вековна изостаналост, с поизтрить спомени от безброй тирани. Тук са били владетели гърци и римляни, византийци и сарацини, нормани, свеви, австрийци, Арагон-ска династия, Бурбони – седнали на трона на Кралството на двете Сицилии. . . А животът в селата си е оставал все какъвто е бил. вън от историята. . . Благородниците стоят като обсадени в Палер мо и Катания или прекарват времето си в столицата – Неапол. Та нали към селата, които владеят, няма пътища за техните каляски: пътищата са пригодени не за колела, а за конски и магарешки копита. В замъците по селата благородниците бягат само когато има епидемия от холера. После има опасност по прашните пътища да срещнеш въоръжени мълчаливи конници. . .

Животът в селата е монотонен, затворен, накъдето погледнеш – егоизъм и грубст, рожба на оскъдицата. В тесните вонещи улички без полъх от новини и чист въздух тлеят клюкарство, завист. Всеки наблюдава всекиго.

А наоколо скалисти хълмове, сякаш стени на затвор, кактуси, серни пушеци, бликащи направо из адските глъбини. Някъде далече се издигат снежни планини, вулканът Етна и над всичко е прекрасното и безразлично синьо небе. . .

Ако човек се роди на този остров заедно с амбицията да се отдаде на някакво изкуство, не би ли мечтал да се изскубне от…