Уморените коне ги убиват, нали?

Морето блъска под тях, танцът продължава безкрайно… и няма друг изход, освен смъртта.

Романът „Уморените коне ги убиват, нали? “ е филмиран от режисьора Сидни Полак и получава девет номинации за Оскар и наградата Златен Глобус.

В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога.
Гардиън

Докъде може да стигне човек, за да остане жив? Това е въпросът в безмилостния разказ на Маккой за Америка по време на Голямата депресия.

В този жесток свят оцеляването е всичко. Бунтарката Глория е избягало от „ужасно място“ и не може да реши дали иска да стане звезда, или да се самоубие. За да оцелеят, тя и Робърт трябва да продават душите си, като участват в убийствен танцов маратон. Ще имат храна и подслон, само ако никога не спират.

Хорас Маккой е роден в Тенеси през 1897 г. Напуска училище на шестнайсет години. През Първата световна война служи като пилот на бомбардировач във Франция, където е ранен и получава орден. През 20-те години е спортен репортер в Далас и се движи сред висшето общество; продава и първия си роман. След два провалени брака затъва в дългове и живее в мизерен пансион, пълен с бохеми и пропаднали артисти, където пише криминалета за долнопробни списания. През Голямата депресия води скитнически живот – спи в изоставени коли и бере плодове и зеленчуци. Впоследствие започва работа като охрана на един танцов маратон в Санта Моника. Участва в литературната група „Черната маска“ заедно с Реймънд Чандлър и Дашиъл Хамет. Става сценарист в Холивуд, а книгите му го превръщат в идол за френските екзистенциалисти, но въпреки това е разорен. През 1955 г. умира и третата му съпруга е принудена да продаде колекцията му от книги и плочи, за да плати за погребението.

През 1969 г. по романа „Уморените коне ги убиват, нали? “ е заснет едноименният филм на Сидни Полак, който се превръща в класика.

Романът „Уморените коне ги убиват, нали? “ (1935) е първото и може би най-известно произведение на американския писател Хорас Маккой (1897-1955). Без съмнение за популярността на тази творба допринася и заснетият по нея филм с участието на Джейн Фонда в главната роля. Но още далеч преди създаването на филма, още преди в САЩ да забележат оригиналния белетристичен талант на Хорас Маккой, във Франция писатели като Андре Малро, Жан-Пол Сартр и Андре Жид, поразени от художествените достойнства на тази творба, я провъзгласяват за първото произведение на американския екзистенциализъм.

Както в „Уморените коне ги убиват, нали? „, така и в другите два романа – „Прости се с утрешния ден“ и „Саванът няма джобове“, включени в тома – Хорас Маккой фокусира вниманието си върху човешкото страдание, върху духовното самоунищожение, причинено от обективните реалности. Би могло да се каже, че творчеството на този американски писател е един съвременен вариант на творчеството на големия майстор на руската проза Достоевски – съвременен, защото освен сближаващите двамата автори дълбоко съчувствие към човешката съдба, драматизъм на композицията, строгост на изложението, у Маккой ще намерим още изключителна напрегнатост на действието и засилен интерес към криминалната интрига.