След сто студени зими

Димитър Христов Василев, български поет, белетрист и преводач, е роден на 04. 04. 1926 г. в село Български извор, Ловешко. Завършва Първа мъжка гимназия в София (1945) и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Повече от двайсет години работи като редактор и завеждащ отдел „Поезия“ на в. „Литературен фронт“, после е заместник-главен редактор на списание „Факел“ (1988-1989), редактира в. „Българска корона“. Член на СБП. Автор на над 30 книги със стихове и белетристика. Книги: „Гълъбец“ (повест в стихове, 1954), „По гребена на дните“ (стихове, 1956), „Момичето и морените“ (стихове, 1959), „Старецът и маймунката“ (поема за деца, 1962), „Градски сънища“ (стихове, 1964), „Следобедно слънце“ (стихове, 1967), „Летни кънки“ (стихове за деца, 1968), „Молитва за дъжд“ (стихове, 1968), „Движение, усмивки, думи“ (стихове, 1970), „Ти си небе“ (стихове, 1970), „Не всичко отминава“ (стихове, 1974), „Подарено време“ (стихове, 1976), „Убежище“ (стихове, 1978), „Щастлива самота“ (стихове, 1981), „Далечни близки“ (стихове, 1983), „Жена в съня. Любовна лирика“ (1984), „Парижки арки“ (стихове, 1986) и др. Превежда руски и гръцки поети. Пише романи – „Играта“ (1964), „Три дни преди бъдещето“ (1969), „След сто студени зимни дни“ (1970), новели – „Слънцето на мъртвите“ (1965), пиеси – „Горчиво кафе“, текстове за песни, занимава се с живопис, колекционер.