Светлината иде от хората

Лиляна Стефанова е родена на 17 април 1929 г. в София, в семейство на учители. Баща ѝ завършва Духовната семинария на Екзарх Йосиф в Цариград и българска филология в Софийския държавен университет. Пише и публикува стихове с псевдоним Димитър Бодрин. Майка ѝ – от рода на легендарния македонски революционер и учител Пере Тошев – също учителка.

Висше образование – в Москва, в Държавния институт за театрално изкуство ГИТИС със специалност режисура, по-късно приета в Литературния институт „Максим Горки“. Специализира в Лондон (1965 – 1967). Завършва Писателската програма към университета в Айова, САЩ (1988).

В Опитния театър на Стефан Сърчаджиев и Петър Стойчев играе главни детски роли в пиеси за деца (1938 – 39). Като ученичка за първи път публикува стихове – в-к „Средношколско единство“ (1945), в-к „Литературен фронт“ (1947). Първа книга стихове – като студентка (изд. Народна младеж, 1952). Преведена на руски език излиза в Москва с висока оценка от руската критика (1953). Автор на повече от петдесет книги поезия, проза, есеистика, творби за деца, публицистика, драми. Нейни стихове и проза са преведени на 31 езика. Общият тираж на книгите ѝ надхвърля 1 милион екземпляра.

В различни години – председател на Кабинета на младия писател (1957 – 1960). Зам. гл. редактор на сп. „Септември“ (1964 – 1965). Създател и главен редактор на сп. „Обзор“ (1967 – 1987). Гл. редактор на в. „Литературен фронт“ (1988 – 1989). Зам. кмет на София (1977 – 80). Зам. министър на образованието (1980 – 1984). Председател на Българския ПЕН център (1980 – 1990). Секретар на комисията за култура на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел. Дълги години участва в големи форуми на ПЕН и МАЛК в Ню Йорк, Токио, Париж, Лондон, Мадрид, Кеймбридж, Рим, Каракас, Хелзинки, Монреал, Сеул, Брюксел, Сан Марино, Лугано, Маастрихт, Хамбург и др.