Разкази

Още с първия си роман „Дните, които лъжат“ (1953 г.) Надин Гордимър си извоюва име на талантлива разказвачка, утвърдено по-късно с новите й разкази и романи.

Надин Гордимър пътува непрекъснато из Европа, Африка и Америка, но си е избрала за постоянно местожителство Йоханесбург – най-големия град на Южна Африка. Наричат го „златен“ – там преди осемдесет и пет години са били открити златни залежи. Процъфтяващ град – израснал красив и богат, напоен със сълзите и потта на африканските работници, безчислени жертви на „златния ад“. Недалеч от красивите сгради и прохладните паркове за „белите“ са бордеите на африканците, които нямат право да живеят в „бялата зона“.

Надин Гордимър твори в тежка атмосфера на полицейски режим и безпощадна цензура. Нейният творчески свят е населен с обикновени хора от средната класа, дребни служители, представители на интелигенцията.

„Писателят е длъжен преди всичко да бъде писател… Аз никога не съм била привърженица на никоя политическа партия. Моята война е моя война…“ – така говори писателката, подчертавайки нежеланието си да превръща творчеството си в оръдие на политическа пропаганда.

Но рисувайки с точното перо на творец, анализирайки правдата и неправдата, тя въстава срещу апартейда като безчовечна, безнравствена система, унищожаваща и развращаваща хората, а така волно или неволно участвува в политическата борба.