Принцът и просякът

Самюъл Лангхорн Клемънс, който по-късно става известен с псевдонима си Марк Твен, е роден през 1835 г., в градчето Флорида, щата Мисури. В деня на раждането му – 30 ноември, на небето проблясва Халеевата комета. По-късно писателят често обичал да се шегува, че той и кометата са „необясними аномалии на природата“, които заедно ще изчезнат през 1910 г. при следващото появяване на небесното светило. В началото на същата тази 1910-та Марк Твен завършва своята „Автобиография“ и съобщава на биографа си Албърт Пейн, че пише „последната глава на своето творчество“. Четири месеца по-късно, на 21 април, на небето изгрява Халеевата комета, а Марк Твен се разделя със света на живите, осигурил си вече своето литературно безсмъртие.

Земният път на Самюъл Клемънс е бляскав и противоречив, белязан от световна популярност, скандали, финансови крахове и семейни трагедии. Има нещо символно в литературния му псевдоним Марк Твен (амер. – „Марк Туейн“). В езика на лоцманите, плаващи по Мисисипи, този термин е използван да сигнализира, че корабът се намира във води с дълбочина 12 фута (около четири метра). Това е граничната дълбочина за спокойно преминаване, предупреждение за опасни плитчини. Клемънс е винаги на границата на общоприетото и допустимото: остава рано сирак, работи като чирак-словослагател, печатар, златотърсач, лоцман, журналист, издател. Обикаля света, прахосва цели състояния за безумни патенти и начинания.

В немалкото по обем творчество на Марк Твен особено място заемат трите му романа „Приключенията на Том Сойер“ (1876), „Принцът и просякът“ (1882) и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1884). „Том Сойер“ и „Хъкълбери Фин“ като форма на повествование са разказани от деца, а „Принцът и просякът“ предварително е замислен като роман за по-млади читатели и писателят се съобразява с някои официално наложени специфични изисквания.

„Принцът и просякът“ ни връща към Англия от XVI век. В предисловието й авторът говори за книгата си като за старинно предание, но и като за историческа повест. Близо десет години след нея Марк Твен издава повестта „Тъпакът Уилсън“ (1894). Героите на тази книга са от американския юг – син на богат земевладелец и мулат – дете на робиня. Те си приличат също както Том Канти и Едуард VI и също като тях си разменят местата. Писателят е последователен е своите внушения, историческият декор е без значение.

„Една от последните книги на папа е «Принцът и просякът» – пише в бележника си Сузи, дъщерята на Марк Твен, – и това несъмнено е най-хубавата му книга… Толкова малко хора познават папа истински, мислят, че той е само хуморист, който си прави шега от всичко, но сега написа книга, в която личи неговият благ характер.“