Повест за истинския човек

Вече близо четвърт век „Повест за истинския човек“ се чете и препрочита на почти всички езици в света, тя премина през ръцете на няколко читателски поколения, преиздава се отново и отново и като че ли свикнахме с нея и престанахме да й обръщаме внимание. Защо? Нима героичното е загубило своето въздействие, своята увличаща сила, своята красота? Напротив, в никоя минала епоха от човешката история не е имало толкова пориви към героизъм и изключителни дела. Фактът, че ние Свикнахме с изображението на героичното в „Повест за истинския човек“ и в много други книги, показва само едно: колко дълбоко е вкоренен героичният порив в духовния свят на съвременника. Един от отличителните белези на нашия век е стремежът към подвиг – в науката, в изкуството, в живота. Не отделни избраници, а милиони хора се стремят към национална и социална справедливост, към мир и щастие, към красота. Героизмът има своите прояви и в мирния труд на работника, и в изчисленията на физика; и в самоотвержеността на граничаря, и в полета на космонавта. С героизма като че ли наистина свикнахме и престанахме да му обръщаме внимание, защото той стана всекидневие и естествена потребност.