Повест за Зоя и Шура

През 2016 г. музеят на Героя на Съвет­ския съюз Зоя Кос­мо­демян­ска в село Пет­риш­чево, Мос­ков­ска област ще бъде изцяло рекон­стру­и­ран (той е открит през 1956 г.) За тази цел вла­стите на Мос­ков­ска област са отпус­нали 30 млн. рубли, рекон­струкци­ята ще е под пат­ро­нажа на Рус­кото военно- историческо друже­ство (РВИД).

На 14 март т.г. при­клю­чва кон­кур­сът за про­екти за рекон­струкция, обявен от РВИД. През май ще започне реста­ври­ране на къщата на Кулик, където Зоя е пре­ка­рала послед­ните мигове от живота си, наново ще бъде изгра­дено основ­ното зда­ние на музея. Оча­ква се музеят, обо­рудван с мул­тиме­дийни тех­но­логии, с нови зали и кафене да отвори врати в края на годи­ната. Това ще поз­воли два пъти да се уве­личи броят на посе­ти­те­лите (през мина­лата година те са били над 32 хиляди души), поясни дирек­тор­ката Олга Поля­кова, цити­рана от ТАСС.

За състо­я­ни­ето на занема­ре­ния музей сиг­на­ли­зи­рала група известни писа­тели и жур­на­ли­сти, които се обър­нали към вицепреми­ера Дмит­рий Рого­зин. Той уста­но­вил, че музеят е в това състо­я­ние поради немар­ли­во­стта на мест­ните вла­сти и затова на засе­да­ние на РВИД през 2015 г. пред­ложил друже­ството да поеме шеф­ство над музея на Героя на Съвет­ския съюз. В спа­ся­ва­нето на кул­тур­ния обект се вклю­чил и мини­стърът на кул­ту­рата Вла­ди­мир Медин­ски, който обещал вся­че­ски да стиму­лира реги­о­нал­ните вла­сти по този въпрос.

През тази година РВИД с уча­сти­ето на реги­о­нал­ните вла­сти ще започне рекон­струкция на редица музеи на Герои на Съвет­ския съюз със сред­ства от реги­о­нал­ния бюджет и частни инве­сти­тори. По данни на РВИД част от тези музеи се нами­рали на тери­то­ри­ята на учи­лища и не се нуж­да­ели от капи­та­лен ремонт. Затова сред­ствата ще бъдат насо­чени главно към музе­ите, под­ве­дом­ствени на област­ните мини­стер­ства на кул­ту­рата или са фили­али на кра­е­вед­че­ски музеи. Състо­я­ни­ето на съо­т­вет­ните музеи е оце­нено от група експерти от Цен­трал­ния исто­ри­че­ски музей на Вели­ката оте­че­ствена война на Поклон­ная гора и оста­на­лите музеи на това място. Всичко в Русия има около 10 музеи на Герои на Съвет­ския съюз.

За съжа­ле­ние по неумо­ли­мите закони на времето геро­ите си оти­ват, паметта изблед­нява и затова мисия на оче­видците на минали геро­ични съби­тия, на пат­ри­оти е да оста­вят на идните поко­ле­ния спомени, но така, че и те да ги пре­да­ват на сво­ите деца и внуци… Навремето всеки уче­ник зна­еше исто­ри­ята на Зоя и Шура („Повест за Зоя и Шура“ на Любов Кос­мо­демян­ска излиза на българ­ски в пре­вод на Дора Габе), много моми­чета бяха кръща­вани с ней­ното име, но днес елек­трон­ното поко­ле­ние, уви, като че ли е на свет­линни години от подобни истории.

Поводът да я въз­кре­сим е добрата вест, че музеят ще бъде изцяло обно­вен и ще може да посреща все повече хора – дано повече млади. Защото Зоя е една от лич­но­стите, които заслужа­ват да оста­нат в пан­теона на времето като при­мер за сила на духа, храб­рост и безмерна обич към роди­ната. Когато уви­сва на беси­лото Зоя е на 18 години…

„Щастие е да умреш за своя народ“- тези последни думи на Зоя Кос­мо­демян­ска, преди да бъде екзе­ку­ти­рана, са изпи­сани върху сте­ната зад скулп­ту­рата на Зоя (автор М.Манизер), която открива експо­зици­ята на музея в Пет­риш­чево. А раз­казът на гидо­вете започва от далеч – от мир­ното дет­ство на Зоя.

Тя е родена на 13 сеп­тем­ври 1923 г. в Там­бов­ска област, по- късно семейството се мести в Москва. От 1- и до 9- и клас Зоя и брат й Алек­сандър (Шура) учат в 201 мос­ков­ско учи­лище. В екп­спо­зици­ята на музея се пазят ком­со­мол­ската книжка на Зоя, гра­моти, тет­радки, снимки, ръко­де­лия. Зоя много оби­чала да бро­дира и в музея са съхра­нени нейни творби – сал­фетки, кърпи, пре­стилка, блуза, рокля.

Зоя била добра уче­ничка, а брат й Шура бил много добър матема­тик, но и рису­вал добре – искал да стане худож­ник. В музея има негов автопорт­рет. Братът и сест­рата не били връст­ници, но учели в един клас. През лятото на 1941 г. завършили девет класа, а на 21 юни отишли на аби­ту­ри­ент­ския бал на випуск­ниците – весе­лили се, тан­цу­вали, пели… Това се ока­зало послед­ната им мирна нощ.

В нача­лото на вой­ната Зоя и Шура рабо­тили в сов­хоза „Крас­ная заря“, помагали при съби­ране на рекол­тата, после рабо­тили в завод „Борец“, където се пра­вели сна­ряди. На 20 октом­ври 1941 г. е обявена обса­дата на Москва. Хиляди доб­ро­волци тръг­ват към фронта. На 31 октом­ври Зоя също отива да защи­тава сто­лицата. Заедно с други доб­ро­волци я изпращат в Кунцево (Под­мос­ко­ви­ето), където била разпо­ложена воин­ската част №9903. Там бързо обу­ча­ват доб­ро­волците как да използ­ват оръжие, да хвър­лят бутилки със запа­ли­телна смес, да мини­рат пътища и мостове, да се ори­ен­ти­рат в непо­зната местност.

Тук уче­нич­ката Зоя се спри­я­те­лява с мла­дите учи­телки Леля Коле­сова и Клав­дия Мило­ра­дова, сту­дент­ките Женя Пол­тав­ска, Вера Волошина и Саша Гриб­кова. От всички тях жива остава само Клав­дия Мило­ра­дова, оста­на­лите са обе­сени от фаши­стите на 8 км от Воло­ко­ламск. Зоя искала да отиде с тях на зада­ние, но я оста­вили в частта.

Когато Зоя оти­вала в Пет­риш­чево да изпълни пар­ти­зан­ската си задача, тя не зна­ела за съд­бата на при­я­тел­ките си. В нощта на 21 ноем­ври 1941 г. диверсионно- разузнавателната група от трима души пре­сича фрон­то­вата линия в района на село Обу­хово по посока на Пет­риш­чево, където се разпо­лагал щабът на фаши­стите. Същата нощ плам­нали три къщи – групата изпъл­нила зада­чата си. Но оттег­ляйки се в гората, Зоя не могла да намери сво­ите и оста­нала сама. Вме­сто да търси спа­се­ние, на след­ващата нощ решила да подпали конюш­нята в Пет­риш­чево, където фаши­стите имали коне и оръжие. Но пре­да­те­лят от същото село Клуб­ков я издал на фашистите…

В пър­вия очерк за подвига на Зоя Кос­мо­демян­ска (в.“Правда“ от 27 яну­ари 1942 г.) жур­на­ли­стът Пьотр Лидов опи­сва съби­ти­ята от фатал­ната нощ. Очер­кът се нарича „Таня“ – с това име се пред­ставя на фаши­стите. „Още не е уста­но­вено коя е тя и къде е родена…“ пише Лидов и раз­казва, че село Пет­риш­чево било пълно с фаши­сти, във всяка къща имало по десет- двайсет вой­ници… Една нощ някой пре­ря­зал теле­фон­ните кабели на враго­вете, а скоро била унищожена и конюш­нята в края на селото, където немците държали 17 коня и оръжие. На след­ващата нощ пар­ти­за­н­инът отново наве­стил селото, добрал се кра­деш­ком до конюшня с 200 коня на кава­ле­рий­ската нем­ска част. Бил с ушанка, кожена куртка, пан­та­лони, валенки и чанта през рамо. Човекът се доб­лижил до конюш­нята, пъх­нал в паз­вата си нагана, изва­дил бутилка с бен­зин, полял нао­коло, но не успял да стреля. Когато се канел да драсне клеч­ката, часо­вият, който неза­бе­ля­зано се промък­нал зад него, го сграб­чил, а пар­ти­за­н­инът не успял да стреля – вой­ни­кът избил оръжи­ето от ръката му и вдиг­нал тревога.

Едва когато вка­рали пар­ти­за­нина в една от къщите, немците били сли­сани – ока­зало се, че това е момиче – високо, мургаво с живи черни очи и къса тъмна коса. В дома на Мария Седова фаши­стите взели оръжи­ето на Зоя и я изпра­тили в друга къща, където бил щабът. Там девой­ката била под­ложена на звер­ски изте­за­ния, но не издала никого, а един от вой­ниците не издържал на глед­ката и излязъл от ста­ята. В този дом на Кули­ков Зоя пре­ка­рала послед­ната си в живота нощ.

На след­ващия ден фаши­стите издиг­нали бесилка, повели Зоя към нея, а на врата й на нем­ски и на руски ока­чили табела с надпис „Подпал­вач“. Немците насила нака­рали хората от селото да при­състват на екзе­куци­ята, а фотограф докумен­ти­рал трагич­ния момент. Сви­де­телки на тези съби­тия са сест­рите Вален­тина и Нина Седови, в чиято къща фаши­стите дока­рали Зоя след зала­вя­нето й. Вален­тина била на 10 години, сестра й – по- малка.

На 29 ноем­ври 1941 г. било много сту­дено, спомня си Вален­тина Седова. Зоя била обле­чена само в няка­ква тъмна гим­на­стьорка. Докато фаши­стите оча­к­вали да при­стигне няка­къв начал­ник, Зоя се обър­нала с реч към събра­лите се: „Нем­ски вой­ници, пре­дайте се, докато не е късно. Все едно ние ще побе­дим… Сега ще ме обе­сите, но аз не съм сама. Ние сме 200 мили­она. Не можете всички да обе­сите… Не се страху­вам да умра за своя народ…“

Повече от месец тялото на Зоя висяло на бесил­ката и чак когато наб­лижили съвет­ските войски, за да скрият пре­стъп­ле­ни­ето си, хит­ле­ри­стите го захвър­лили в дола. На това място и досега има паме­тен знак. „През 1942 г. погре­баха геро­и­нята с поче­сти на Ново­де­ви­че­ското гро­бище“, раз­казва оче­вид­ката Вален­тина Седова.

На 3 октом­ври 1943 г. коре­спон­дентът на в. „Впе­ред на врага“, пише как преди няколко месеца 332- и пехо­тен полк – екзе­ку­торът на Зоя Кос­мо­демян­ска, се ока­зал на участъка на фронта, където бил жур­на­ли­стът. Когато раз­брали, че насреща им е пол­кът на палача на Зоя Рюде­рер, бойците се заклели да не оста­вят нито един жив фашист. В бое­вете край село Вер­дино пол­кът бил разгромен. В бое­вете срещу 197- а пехотна хит­ле­ристка диви­зия участвал и братът на Зоя – гвар­дейски лей­те­нант тан­ки­стът Алек­сандър Кос­мо­демян­ски. Това пише коре­спон­дентът на армейския вест­ник „Уни­чтожим врага! “ Верши­нин. Той раз­казва как пуб­ли­каци­ята във в.“Правда“ на пет снимки от изте­за­ни­ята и екзе­куци­ята на Зоя пре­диз­ви­кали вълна на гняв у съвет­ските бойци и коман­дири, които твърдо били решени да отмъстят за геро­ич­ната девойка.

Днес в Пет­риш­чево идват много хора, осо­бено ожи­вено е на рож­де­ния ден на Зоя – 13 сеп­тем­ври. И непременно всеки спира и се покланя пред пър­вия гроб на храб­рата пар­ти­занка на края на гората.