Моцарт 250 години. Един друг прочит

През погледа на един лекар

„Драги читателю,

Тази година честваме 250 години от рождението на един гений. На един посветен, за когото цял свят се е втурнал да разказва, да слуша, да коментира и от чието име е направил цяла индустрия. Има шоколади Моцарт, жаба Моцарт, перуки Моцарт, тениски и шорти Моцарт, преспапиета и ножове за рязане на писма Моцарт, ключодържатели Моцарт и хиляди подобни малки безобразия, произвеждани в Австрия, ако може в Залцбург, но най-често в Китай. От там това море от кич ни залива всичките, почти както другите подобни от Стратфорд на Ейвън, касаещи Шекспир (всъщност лорд Рътланд и Манърс).

При едно такова изключително внимание към Моцарт и творчеството му и то внимание, показвано не само по повод на кръгли годишнини, а внимание постоянно, внимание неотслабващо, бихме могли да си помислим, че всъщност едва ли има какво още да се каже. Може да се очаква да има коментари по качеството на изпълнение на неговите творби от различни изпълнители – солови или ансамблови, от нивото на предаване на Моцартовия дух в тях, от интерпретацията. Разликите в сравнение с други изпълнители, та дори и съвършено нови трактовки. Може да има анализи на съвременните постановки на негови опери, нови решения на мизансцена, на художественото оформление на наличните или липсващи декори, нови режисьорски или актьорски-певчески решения.

Освен това макар и много рядко все пак могат да се появяват и нови, неизвестни досега Моцартови произведения. Случвало се е, възможно е да се случва и в бъдеще. При това стечение на обстоятелствата е трудно да се пише за Моцарт, защото, ако използваме една крилата фраза на Гьоте, отнасяща се за Шекспир, можем да кажем с пълно основание: „Моцарт – и няма край“.“
Венко Александров