Мечът на Атила

„Като напълвал кесии със златни и сребърни пари, (хан Тервел) ги раздавал на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата сребро.“

СВИДАС

Преданието
Хан ювиги Исперих, син на Тангра-Небето и на Земята, поставен да властвува над поверения му народ от Слънцето и Луната, велик първожрец и прорицател, когото Тангра е осенил с дарбата да чете бъдещето, беше събрал своите хранени хора на царско угощение в аула си – хем да ги нагости щедро, по хански, хем да чуе какво мислят най-мъдрите и най-добрите от боилите му.

А длъжен беше да ги чуе, макар че негова щеше да бъде последната дума, след като преценеше какво са му казали смъртните хора и след като изслушаше волята на бога.

Важно решение му предстоеше, тежко, съдбовно. От него зависеше и бъднината на народа му, и бъднината на рода му Дуло, та и неговата собствена бъднина. Премереше ли неправилно, не успееше ли да разгадае вярно божествената воля – това значеше край на рода му, на народа му. И най-първо негов край. Недостоен хан, който не умее да предвижда бъдещето и да побеждава, няма право да владее Светената чаша на Тангра. Жреците и боилите ще побързат да го изпроводят в отвъдния свят с помощта на копринено въже, без проливане на кръв, тъй като ханската кръв е свещена.

Исперих, както се полага, седеше отделно от другите върху малък каменен подиум, застлан с пъстри български китеници, седнал на покрития с лъвска кожа стол пред широка маса, отрупана с ястия. Невисок, но широкоплещест и мускулест, с мургаво, обрулено от слънце и вятър лице, с вече посребрена брада, с орлов нос и стоманено-сиви очи, почти скрити под нависналите гъсти вежди, той сякаш бе забравил къде и защо е събрал тия люде около себе си.

Боилите, хранените му хора, пък бяха заели ниските столчета до кръглите софри около него в търпеливо очакване, без да посегнат към гозбите, без да промълвят ни дума. Тук бяха събрани първите, най-личните ратници, представители на всички родове: начело канар тикинът, младият наследник на ханството, Тервел от царския род Дуло; кавханът Умар, вторият по сила след хана; ичиргу боилът Сивар от рода Угаин, богатур боилът Окорс от Цакагар, зара тарканът Охсун от Киригир, Ослан от Ерагар, тарканът Баян от Кувиар, Орхан от Ермиар и останалите вътрешни и външни боили, един от друг по-знатни и по-властни.