Корабокрушенецът от „Цинтия“

Макар и написана от двама автори, „Корабокрушенецът от «Цинтия»“ е типична жулверновска книга. Но кой е все пак Андре Лори и по каква причина това име стои на корицата редом с името на един прочут писател? За тези неща Ще поговорим малко по-насетне. Редно е да се занимаем първо с личността на Жул Верн.

Той е роден през 1828 г., починал е през 1905 г. Числи се без съмнение между великите писатели на своя век. независимо от това, че книгите му се харесват главно от младежите, юношите и децата. Ползвал се е с всемирна слава, всяка негова творба се е очаквала от милиони хора като голямо бъдещо събитие. Вярно, днес възрастните още по-малко четат Жул Верн, той остана в литературата като един от класиците на детско-юношеското приключеното четиво и основател на научната фантастика. Случаят не е изолиран. Романите на Дюма баща и Дюма син, „Клетниците“ и „Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго, романите на Брет Харт в Америка и т. н. са имали навремето колосален успех сред хората от всички възрасти, а днес се четат почти само от подрастващите. Причините са много и от различно естество. От една страна, например развитието на науката и образованието направиха възрастните някак „по-сериозни“, от друга – този, а и какви ли не още фактори, прогониха „вечното детство“ от душите им. Както и да е… Интересното е, че това не се случи с всички писатели от деветнадесети век. Творбите на Балзак, Флобер и Стендал остават непоклатимо в една по-престижна редица – на литературната класика за възрастни. Значи ли това, че Жул Верн и Дюма, Брет Харт и Юго струват по-малко от тях? И да, и не. Без съмнение тези автори не притежават способността на Балзак да прави едва ли не хирургически разрез на обществото, да ни покаже всичките му скрити пороци, нито пък умението на Флобер и Стендал да изследват най-потайните кътчета на човешката душа. (В този смисъл, млади читателю, аз ти завиждам за насладите, които тепърва предстои да изпиташ с книга в ръка, и за откритията, които ще направиш за самия себе си.) Затова пък класиците на детско-юношеската приключенска литература имат други предимства: създават увлекателно и динамично повествование, изпитват непрестанно възторг пред чудесата на живота и ни го предават, вярват повече от останалите хора в силата на доброто. И най-важното и необяснимото – умеят да не остаряват, да гледат на света с вечно млади очи. Ето кое наистина е чудо, необикновено, чудо и благодарение на него милиони деца и юноши по цялата земя четат книгите им и ги запомнят за цял живот.