Забраненият плод

Фазил Искандер е абхазки и руски журналист, поет, писател, сценарист, автор на произведения в жанра социалистически реализъм.

Фазил Искандер е роден на 6 март 1929 г. в Сухуми, Абхазия, СССР, в семейството на бивш собственик на тухларен завод от ирански произход. През 1938 г. баща му е депортиран в СССР и повече не го вижда. Отгледан е от роднините на майка си, абхазка, в село Чегем.

Завършва средно образование в руско училище със златен медал. Учи 3 години в Библиотекарския институт в Москва, а после се прехвърля в Литературния институт „Максим Горки“, който завършва през 1954 г. В периода 1954 – 1956 г. работи като журналист в Брянск и Курск. През 1956 г. става редактор на издателство „Госиздат“ в Сухуми, Абхазия. От началото на 1990-те живее постоянно в Москва.

Първата му книга със стихове „Планински пътеки“ е издадена през 1957 г. В края на 1950-те започва да пише стихове за списание „Юность“. Пише проза от 1962 г. Известността му идва през 1966 г. с повестта „Съзвездие Козлотур“.

Сюжетът в много от произведенията му се развива в село Чегем, където прекарва детството си. С него е свързан и романът-епопея „Сандро от Чегем“.

Искандер пише в списанията „Литературная Абхазия“, „Новый мир“ и „Неделя“. През 1979 г. участва в създаването на свободното нецензурирано списание „Метрополь“, издавано в САЩ, заради което за дълго е отлъчен от съветския печат. Едва с настъпването на перестройката започва наново да печата разкази в пресата.

Като обществен деятел и духовен авторитет той нееднократно е защитавал малките народи. В периода 1989 – 1991 г. е член на Върховния съвет на СССР (сред 12-те депутати от Грузия). След това не се занимава с политика.

Фазил Искандер е удостоен с много награди и почести.