Диамант, голям колкото хотел „Риц“

– Всичко е като някакъв сън – въздъхна Кисмин, загледана в звездите. – Колко е странно, че съм тук с една-единствена дреха на гърба и със своя беден годеник! Под звездите – добави тя. – Преди не ги забелязвах. Смятах ги за големи диаманти, които принадлежат някому. А сега те ме плашат. Карат ме да чувствам, че всичко е било един сън – цялата ми младост.
– И наистина е било сън – рече спокойно Джон. – Младостта е сън, един вид лудост, предизвикана от бурните химически процеси в организма.
– Колко е приятно в такъв случай да си луд!
– Така казват – мрачно отвърна Джон. – Аз самият вече не съм уверен. Във всеки случай, нека се
обичаме, макар и за кратко, за година или две… Това е една форма на божествено опиянение, която всеки може да опита. В света няма нищо друго освен диаманти, само диаманти, а може би и оскъдният дар на разочарованието. Е, аз притежавам този дар, но нищо няма да постигна с него, както става обикновено.