Безумие и слава

„Безумие и слава“ е история на близкото минало с фокус върху настоящето и с призив за бъдещето – политическата война може да нанесе огромни поражения без нито един изстрел. И залозите в нея стават все по-големи, а демокрациите – все по-уязвими пред своите безмилостни авторитарни врагове.

Политическата война е използването на всички средства, с които разполага една държава, с изключение на война в буквалния смисъл на думата, за постигане на националните ѝ цели.

Джордж Кенан, американски дипломат, автор на прочутата „Дълга телеграма“

Тим Уайнър, носител на „Пулицър“, този път насочва острото си перо към десетилетната борба между двете световни суперсили – САЩ и СССР, както и към новото прераждане на съветската империя под ръководството на амбициозния Владимир Путин. Шпионаж, саботажи, дипломация и фалшиви новини – всички тези оръжия на политическата война се използват от 1945 до наши дни, като успехът далеч по-често е на страната на руснаците. Уайнър показва как новият агресивен подход на Путин довежда до пряко вмешателство в изборите в Америка и до успех на удобен за него президент. Това е триумф, пред който дори най-големите постижения на съветското разузнаване – а те не са никак малки – бледнеят.

Историята на политическата война между двете държави се корени в края на Втората световна война, а в следващите години операциите на ЦРУ и КГБ ще се разпрострат из Европа, Азия, Африка и Южна Америка. Последствията от това противопоставяне, от техните успехи и провали, ще дефинират цялата история на втората половина на XX век – чак до разпадането на Съветския съюз и краткия период на неоспорима американска доминация, който приключва с атентатите от 11 септември. А в последното десетилетие битката за умовете на хората чрез пропаганда и фалшиви новини се превръща в най-важното бойно поле на планетата.

„Безумие и слава“ е история на близкото минало с фокус върху настоящето и с призив за бъдещето – политическата война може да нанесе огромни поражения без нито един изстрел. И залозите в нея стават все по-големи, а демокрациите – все по-уязвими пред своите безмилостни авторитарни врагове.

Американците обикновено гледат на войната и мира като на нощта и деня. Руснаците виждат битка, която никога не свършва. Те може и да са прави, защото условията на битката се променят, но природата на войната е неизменна.