Тънкото изкуство да не ти пука

За пръв път подхващам книга за самопомощ, макар че „Тънкото изкуство да не ти пука“ на Марк Менсън не се усеща точно като такава. Защото целта на автора не е да ти промие мозъка с „полезни съвети“ за това как да водиш живота си, по-скоро прилича на изповед, споделяне на личен опит, подплътен с множество примери, които да онагледят казаното.

Тази книга няма да промени животите ви. Може би дори няма да ви каже неща, които на подсъзнателно ниво не знаете. Няма да ви залее с псевдонаучни глупости за начина, по който трябва да живеете. Понякога обаче, въпреки че интуитивно знаем някои неща, не ги привеждаме в смислени изречения, а ги оставяме да се реят в пространството и не им обръщаме внимание. Марк Менсън просто привежда в смислен, цялостен текст очевидните неща, на които (ако сметнете за необходимо) си струва да обърнем внимание.

„Тънкото изкуство да не ти пука“ не е книга, която ни учи, че не бива да ни пука за абсолютно нищо, както може би много хора си мислят, когато видят заглавието. Както аз си мислех. Напротив, Марк Менсън се опитва да ни покаже, че трябва ясно да определим приоритетите си, да изберем важните неща в живота, за които трябва да ни пука, и да не се натоварваме излишно с останалите, които само утежняват съществуването ни. Има фактори, върху които не можем да повлияем, затова не бива да се притесняваме за тях. Не бива да мислим, че можем да контролираме всичко в живота си, напротив. Но можем да решим какво е наистина важно и ценно за нас и да следваме този принцип стриктно.

Авторът по никакъв начин не натрапва идеите си. Не ни казва „правете това и това“. А ни показва, чрез собствения си житейски опит, чрез собствения си живот и начина, по който сам се е променил, че е възможно да изберем нещата, за които да ни пука и да живеем по-леко и успешно по този начин. Ако не себе си, то използва известни личности и техния опит. Не казва “ трябва да мислите така, за да се случи това“, напротив, привежда примери на действителни личности, за да можем сами да оценим приоритетите. Още на първата страница започва да разказва за живота на Буковски, например, и как той е успял, въпреки че „не му е пукало“.

Преди всичко обаче книгата е забавна, лека и приятна за четене. Усеща се по-скоро като разговор със стар познат, отколкото като сериозна психологическа книга… каквато така или иначе не е. Може да се приеме по-скоро като книга с доброжелателни съвети с незадължителен характер.

Затова, ако решите да я четете, а приемете и вие по този начин, като нещо леко и разтоварващо, което (може би) ще ви даде насоки за посоката, в която да погледнете, ако изпитвате затруднения с ориентацията. Ако пък сте подредили живота си по начина, който желаете, то с тази книга просто ще убиете няколко часа.

Catwolf’s writings