Махалото на Фуко

„Махалото на Фуко“ /Умберто Еко/.

Трудно се пише ревю за едно толкова неконвенционално произведение. С г-н Еко се „запознах“ преди повече от 10 години с „Името на розата“ – любима и до днес творба. И имах известни очаквания/нагласа само откъм стил на писане, и по-добре. Защото, за тези, които не са се „сблъскали“ с Махалото-нямайте никакви очаквания. Те ще бъдат просто разбити…
Още от първите страници, с описанието на конструкцията на махалото-писателят ни впримчва в един непонятен и безкраен водовъртеж-от описания, истории, препратки, алюзии… Не ми се беше случвало досега да трябва освен с постоянното сверяване с бележките в края на книгата-да трябва постоянно сверяване и с Wikipedia… Като привърженик на историята мога да кажа, че се почувствах като почти пълен невежа- г-н Еко вмъква невероятно количество исторически препратки-от Тамплиерите и Розенкройцерите-та до Бийтълс…

Относно сюжета – той е многопластов, труден за проследяване, наподобяваш детективски трилър, в основата на който са трима изключително начетени редактори, които от една, на пръв поглед нелепа история-започват да анализират безумно много исторически факти, правейки аналогии, които довеждат до изграждането на План, който ще ги отведе далеч отвъд очакваното…
„Махалото на Фуко“ категорично е едно от най-сложните и комплексни произведения, до които съм имала щастието да се докосна и изживея. Произведения, след които неусетно ставаш по-осъзнат човек и по- взискателен като читател. Препоръчвам го на всеки, чийто стремеж за знания е несекващ.

P. S. Следващият път като играя Assassin’s creed ще се сещам обезателно за препратката за произхода на асасините, или Ал-Хашшашиини, Кръвници, от крепостта Аламут на Хасан Саббах.

Юлияна Цветкова