Записки от Шато Лакрот

Току-що приключих едно прекрасно читателско преживяване.

Мария Касимова-Моасе ми беше позната с книгата си „Близки срещи със смесени чувства“, която прочетох преди няколко години, и с текстовете си в сайта „Площад Славейков“, които чета от време на време /причината да не го правя редовно, е не друга, а чиста разсеяност./ Това ми стигаше, за да остана с прекрасни впечатления от начина й на писане, и да „тръгна“ към Шато Лакрот, без дори да прочета анотацията.

Имаше препятствия по пътя – не други, а книгата беше грабвана от ръцете ми д0ва пъти за по няколко дни от други, желаещи да я прочетат. Така, след едно преотстъпване и едно спешно подаряване, най-накрая попадна и в моите ръце.Клише е, но точно от такава книга имах нужда. Безумно забавна – отначало се усмихвах възпитано, после започнах да се хиля, след това – да се кискам, а накрая вече се смеех с глас.

Написана с чудесно чувство за хумор, с тънка ирония и остроумие: дори мометите, които показват не толкова добри страни на българите, са предадени, без ни най-малко да звумат обидно. Мария Касимова пише увлекателно и изящно и просто не можете да прометете само няколко страници и да оставите останалото „за друг път“ – направите ли го, постоянно ще мислите каква ще е следващата „ситуация“, която ще се разиграе в Шато Лакрот.

Книгата е изпълнена с колоритни и трудни за забравяне образи. Лично аз трудно ще забравя Летисия и Армандо, мадам Жови и дори игуаната Анастасия. А с нашествието… извинете, пристигането на роднините нещата наистина почти излизат от контрол и смехът не е просто гарантиран – той е непрестанен.

Чисто забавление, деликатно показване на някои недотам хубави български черти, прекрасно описани герои, и моменти, които никога няма да забравите – това е тази книга. „%Влезте“ в Шато Лакрот, запознайте се с неговите обитатели – обещавам, че няма да съжалявате.

Деница Райкова

„Записки от Шато Лакрот“, Мария Касимова-Моасие … Още преди да стигна до втора глава се смях с глас. Книгата е много приятна. До колкото разбрах е вдъхновена от реални събития, което я прави още по-забавна.

„…най-важния житейски урок-да се смея от цяло сърце!Най-вече на себе си…“

Славена Илиева