Да убиеш присмехулник

„Да убиеш присмехулник“ е смятан за един от най-добрите романи на 20 в., носител на наградата „Пулицър“ и една от най-препоръчваните ми книги от четящи приятели. Обичайно не оценявам подобаващо прекалено хвалените книги, но тук нещата се оказаха доста различни. Неочаквано се озовах в едно малко американско градче – сковано от предразсъдъци, където веднага те определят що за човек си, стига да знаят от коя фамилия произлизаш… или какъв цвят е кожата ти. Наред с тесногръдието на жителите на Мейкомб книгата проследява  израстването на две деца- Скаут и Джем, които опознават света, извършвайки всевъзможни пакости. Сякаш, за да ни докаже незначителността на Мейкомб, действието се развива на улицата, където живее семейството. Децата имат всичко, което им трябва на една ръка разстояние – добър приятел в игрите, какъвто е Дил, утеха от милата съседка, която ги разведрява от лоши мисли с парче пай, разбира се, мистерия и предизвикателство в лицето на Бу Редли и всекидневна мъдрост от баща им Атикус Финч. Атикус е адвокат натоварен с тежкото дело на Том – негър, несправедливо обвинен в изнасилване. Целият град се обръща срещу семейство Финч, макар и обвиняемият да е задържан без липса на доказателства, а само заради цвета на кожата му. Всички знаят какъв ще е резултатът от съдебния процес и въпреки добрата защита от страна на адвоката, делото е загубено и съдбата на Том е решена. Смъртта на негъра не променя живота в града – жителите му  ще продължават да са нетолерантни към различното, но събитията около процеса показват на децата истинския  суров свят, който ги обгражда.

Това е книга, която трябва да бъде прочетена, защото има на какво да ни научи. Тя разказва за расизма, нетолерантността и закостенялостта в обществото – неща, с които се борим постоянно и днес. С лека усмивка ни поучава, когато търсим доброто да го намерим най-лесно в чистите детски очи, защото те са способни да обичат всичко.

Йолина Димитрова