Аз още броя дните

“Аз още броя дните.. “ – Георги Бърдаров

Прочетох я преди месец. В групата съм от четири години, до сега не съм написала нито един отзив, препоръка, коментар.

Но това е книгата, която ме накара и аз да напиша нещо.  Месец по-късно и още ме държи..

За тази книга се е писало много и сигурно много още ще се изпише.

Това е книга, която няма да се хареса на тези, които чакат щастлив финал, които търсят изграждане на красиви пейзажи.. герои, които омагьосват…

Тук красота няма…

Има история, която те хваща за гърлото, нахлува в кръвта ти, горчи ти, боли те.. разпарчетосва те, трудно прелистваш страниците ѝ, не усещаш колко често погледа ти е замрежен, колко е мокро лицето ти.., и колко и къде мазохизма ти да преживяваш написаното се слива с безсилието и с благодарността, че тези истории и тази война ти се е разминала на теб и на близките ти, а се е случвало само на един дъх на запад разстояние. И това е било толкова скоро, че сякаш можеш да я чуеш тази поразяваща тишина, да я помиришеш, да я видиш дори..

Там! Сред празните улици в големия опустошен град..

Там в стаята на “интервютата”..  там, където няма значение коя религия изповядваш в какво вярваш или не вярваш. Всичко е лично и изборът е между това дали да си мишена или убиец. В къщата на Айда и Давор, по пътя им.. път на надеждата, на отчаянието, на борбата, на любовта.. Път където няма изход.. Там! На моста! На двата бряга между живота и смъртта!

Там където не искаш да броиш дните!

Толкова малко страници, а толкова много уроци….

Прочела съм много книги, не достатъчно.. (“Човек има нужда само от осем до десет книги. Какви именно? Трябва му цял живот да разбере кои са те..” – беше казал някой…) Не знам дали една от моите осем-десет не е тя…

Трудно бих я определила, като “любима”…, но невъзможно, абсолютно невъзможно е да я забравя, докато съм в състояние да помня…

Трудно бих се опитала отново да я прочета, да прелистя страниците ѝ, дори и само заради един от най -красивите и незабравими цитати за любовта .. въобще някога..

Не знам дали ще мога…

Мислех си, че мога да я подаря на близък човек, но и това не съм в състояние да направя…

И въпреки всичко казано и неказано по-горе … Тази книга е сигурно най -смисленото нещо, което някога съм купувала в живота си и материално нещо което бих нарекла съкровище. Тази книга бих си я купила пак и пак и пак…

Благодаря на издателите ѝ! И на автора ѝ, че е събрал смелост да я разкаже точно такава!

Четете и прежививявайте!

И успех в намирането на вашите осем-десет книги.

Гергана Върбанова